Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.10.2018 02:24 - Живеят само смелите
Автор: krissnikolova Категория: Поезия   
Прочетен: 431 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 19.10.2018 02:36

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Беше един обикновен ден един прохладен ден на лято 2016 в който отивах към работа взех си топло кафе и тръгнах към спокойните и весели улици на Созопол вървях отпивах бавно от топлото ароматно кафе опъвах тежката и димна цигара която ме убиваше вътрешно малко по-малко . Имах навика да ставам и да слагам маската на усмиханто и лъчезарно момиченце което вярва в доброто бях свикнала хората да ме виждат само в тази светлина не се разкривах. И така пристигнах на работа с широка усмивка поздравих колектива и започнах да работя почти беше минал половиния ден бях много съсредоточена върху работата че бях забравила да погледна колко е часът докато в един миг зад мен не стана един човек който бегло ме попита няма ли да си дадеш почивка плахо се обърнах и продумах не мен работата не ме плаши и продължих, работех и така измина почти целия ден после забелязах че въпросния човек ме гледа постоянно не обърнах внимание отначало но после си казах тук има нещо но не обелих и дума. На следващия ден разбрах че това е един от новите колеги в обекта запознахме се, направи ми силно впечатление как стои сам като вълк единак , как се дели от всичко нас как само с поглед можеше да срази човек. Постепенно с времето завързвахме кратки но дълбоки разговори които вечер ме кара доста да мисля над живота и мечтите си. Един ден отидох на работа имах лек спор с даден колега от нерви съзлите ми потекоха не знаех как да реагирам за миг маската ми падна и той видя истинската ми същност дойде при мен и избърса сълзите ми с думите не плачи не искам да те виждам така. Тогава нещо в мен трепна започнах да гледам с други очи над този странник ако мога така да го нарека та той едва ме познаваше а дойде и протегна ръка към мен за помощ успя да ме накара да сваля маската и да се усмихна искрено. Прибрах се с усмивка но не подозирах всъщност какъв тежък урок ме чака след това. Мина известно време ходих с най-широката и искрена усмивка на работа, а причина за това беше странния обект. Караше ме да сиая само с едно здравей или с едно щипкане по бузката, бях малко сладко момиченце с големи бузки. И така в продължение на 1 месец малкото добро момиченце беше много щастливо но в един отново обикновен ден това щастие излетя само с едно щракване когато разбрах че страника вече не е част от колегиалния екип и че си е тръгнал без едно сбогом вътрешно нещо в мен се разкъса сякаш някой отне куклата от ръцете ми сякаш детето в мен умря за пореден път. Тогава осъзнах че за мен той не е просто страник а човек който допринася за моята истинска усмивка и щастие. Потърсих го не издържах писах му бях директна споделих си чувставата но уви не подозирах как слагам сама въжето на вратът си. Изслуша ме каза че му допадам и аз като едно наивно малко момиченце летях в небесета докато не мина една година след която се видхяме тогава очите ми бяха най- блестящите а усмивката ми беше най-искрената. Когато го прегърнах аз започнах да живея отново прекарах един ден с него една прекрасна нощтна разходка в която бях най-щастливото момиче ня света. Мина време той си замина в родния град беше ми обещал че ще се видим но уви това беше просто напразна надежда която ме уби. Той не дойде тогава разбрах че всичко е било една илюзия една грозна игра. Разкрих се казах му ще се боря за теб но думите с които той отвърна ме разрушиха вътрешно помня само това продължи напред аз не съм за теб ти си малко момиченце което вярва в доборото тогава маската падна тогава това малко момиченце сякаш беше отнесено от силна морска вълна. Тогава за мен времето беше спряло тогава аз пораснах. Трудно продължих напред но успях станах по силна по мъдра по директна, научих се да обичам себе си и да вярвам само на човека в огледалото, той ме научи да бъда смела горда научи ме да ценя себе си макар и по най-болезнения начин аз станах нов човек млада дама с много цели кипяща за живот.    



Гласувай:
0




Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: krissnikolova
Категория: Поезия
Прочетен: 3071
Постинги: 1
Коментари: 0
Гласове: 0
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031